Без Маски » Очи в Очи

Актьорът-певец? Или певецът-актьор? Кой е Орлин Павлов?  

Аз  съм ги свързал тези две неща. Може би хората са тези, които ги отделят, или някой път не могат да разберат, и казват – аз пък не го възприемам той сега пее ли, играе ли? Докато според мен това би трябвало да е някакъв плюс – така си мисля. 

Аз имам чувството, че понякога да си актьор е по-добре от това да бъдеш певец, защото актьорът понякога пее, играе, докато един певец може пък да не може да играе…

Така е, да. Тези изразни средства, когато се покрият, получаваме една много хубава палитра и аз лично когато съм гледал актьори от международна величина, които не съм знаел, че могат да пеят, и в един момент излиза някакъв мюзикъл и в един момент този актьор запява – аз моментално влизам в Google да разбера дали някой го е дублирал, или той пее. И когато се оказва, че той пее, в един момент се заравям назад в историята му в Уикипедия, и се оказва, че този човек е тръгнал от еди къде си, учи това, това, и пее, и танцува, и играе, и е бил в мюзикъли, изминал е много път. И това, че ние знаем, че той е само актьор  е  някаква повърхност, а зад всичкото това  стои един много сериозен бекграунд като работа, което е страхотно, когато винаги видя нещо подобно, и някой ме изненада с още изразни средства. 

Ти си бил  в театралните класове на Николай Георгиев – 4хс и си играл в спектакъла ‘‘Бекет – Кой Бекет‘‘?

Това беше много отдавна . Страхотни спомени имам. Помня даже финала на представлението.  Един страхотен хореограф – Ерол Александър, който ни беше поставил много трудни хореографиии, които наистина много дълго време  репетирахме, за да можем да смогнем най-малко на въздуха, който ни трябваше  и си спомням, че финалът беше с Тодор Доцев – имахме двамата един страхотен дует – танцов и актьорски, който аз наистина издъхвах накрая във всеки един смисъл на думата. Беше много интересно. Беше много специално.

Как прекара тези месеци  под карантината, която ни наложиха последните няколко месеца, какво ти взе тя, какво ти даде и какво ти липсваше през цялото това време?

Когато спрат да ти дават нещо, то започва да ти липсва. Иначе  ти си разполагаш с него. Дори и да не го ползваш в консуматорския смисъл на думата, когато нещо изчезне, то почва да ти липсва. Така че всичко е в главите ни. Ние сме много просто устроени и можем с много малко, въпросът е, с колко сме свикнали. Не можех да ходя на гости на нашите и ми беше наистина тъжно. Беше нещо ново за нас, беше нещо странно, беше наложено. Сега пак има такава пандемия, пак има локдаун, но не е толкова краен, колкото беше тогава. Имаме възможност поне да ходим по парковете. Тогава ако си спомняш, не можехме да мръднем почти никъде, и си казваш:  ‘‘Леле, какво става с този свят?‘‘  Сега си казваш – да – ясно е какво става с този свят. Липсва ми контактът с приятелите. Малко започнахме да сме си самодостатъчни, да нямаме нужда. Хората даже и ги е страх да се събират.

А пък положителната част е, че когато си творец,  можеш да рисуваш, можеш да пишеш стихове, можеш да пееш, може да правиш интервюта, можеш да си правиш миниатюри, можеш да си правиш моноспектакли, можеш да ги стриймваш – имаме вече мрежи навсякъде – може да имаш пет последователи, въпросът е, да те гледат пет души, и да ти е готино

Измислил ли си някоя нова песен, някой текст хрумнал ли ти е по време на карантината ?

Абсолютно. Имам по-скоро музикални идеи, които съм си записвал в телефона, и те са доста. Сега. От тях какво може да стане на песен, нямам никаква идея, но имам поне 100 такива. Надявам се, един ден да имам време да ги направя. Имам и много детски песнички като идеи.

Аз като малък  не обичах толкова да слушам това, което беше като песни или като приказки, колкото обичах да слагам различни плочи, и просто да местя игличката върху плочата…

Това беше любимо на всички.

А пък колко касетофони съм съсипвал от въртене на касетите…

Не си спомням дали съм записвал, обаче си спомням – откакто имаме телефони, записвал съм дядо ми, Бог да го прости. Така често като ми е разказвал като е бил млад войник, като е започвал да учи, как се е запознал с баба ми. 

Много ми е интересно какво е било твоето детство и какъв е бил периодът ти да се развиеш като човек ?

Като малък не бях много див – напълно нормално момче, обикаляхме в нашия квартал – Орлов мост, Иван Асен – до Леонардо Гогол – това си беше нашият квартал. С фунийки по цял ден, на криеница – знаеш – нямаше коли, сутрин излизаш, прибираш се вечерта. Всяко семейство около нас имаше сигнал. Като го чуеш, се прибираш.  – Нашия тбеше много специфичен. Още малкооооо! Виж как съм знаел, че ще имам такава песен, още от малък. Имаше всякакви сигнали. Беше много, много готино, беше много различно. Сега сигурно също им е много готино на децата, но на нас мисля, че ни беше по-хубаво, бяхме по-свободни.

Следва продължение…

Едно интервю на Андриян Асенов

Проектът се финансира с подкрепата на Национален Фонд Култура.